Един кореняк пловдивчанин: Майна, ако не осъзнавате, че с Альоша бяхте жигосани като роби, то значи все още сте такива
Радослав Бимбалов, който през средата на 90-те бе част от български музикално-сатиричен дует " Замунда банана бенд “, показа в страницата си във фейсбук своите размисли за паметника на Альоша в Пловдив:
Като кореняк пловдивчанин, майна до дъното на столичната си душа и най-много като човек, който към този момент е свалял Альоша от хълма, да ви кажа някои неща.
Преди десетина години пуснахме една почтена реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма - беше слязъл до мола да пие една бира в жегата.
Веднага откакто излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосваха нас, създателите. Възмутително било, поругаване сатанинско.
Тия дни чета всевъзможни възгласи по отношение на този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чието дуло съм израсъл. От " оставете историята на мира “ до " той е нашият Исус “ (Рио де Жанейро, майна).
Някои псевдо-патриоти от междутепетен тип даже обявиха, че този монумент изобразявал съветския избавител от турското ни иго. Доста плиткоумно, тъй като солдатът е в униформа на руската Червена войска, а изпод даже си написа, но кой ли ти чете…
Надига се и пловдивският еснафлък (роден, благ, обичан от мен) и споделя " абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното сега? “.
Изпуснали сме момента, това е правилно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички знаци, които руската власт и нейните български прислужници бяха сложили на челата ни. Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички публични здания незабавно след рухването на нацисткия режим.
Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от предишното. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Моча и всички останали сходни знаци ние бяхме жигосани, като същински плебеи.
И, майна, в случай че не осъзнавате това значи към момента сте такива ", приключва поста си Бимбалов.
Сега Радослава Бимбалов е рекламист, писател и политически коментатор. Издава първия си разказ на 25 години. " Аз, фанатика “ (изд. " Хермес “, 1998) е посрещнат с интерес от читателите и макар че продължава да написа публикации за редица медии и да разгласява разкази в общи сборници, в идващите 23 години създателят взема решение да не издава независима книга. По негови думи – тъй като не е подготвен, би трябвало занапред да опознава хората и да се учи да написа.
През 2022-ра излиза неговият алманах с разкази " Млък “ (изд. " Сиела “, 2022), който попада в номинациите за премиите " Перото “ и " Хеликон “ и печели влиятелното трето място в състезанието " Национална литературна премия " Йордан Радичков “
Като кореняк пловдивчанин, майна до дъното на столичната си душа и най-много като човек, който към този момент е свалял Альоша от хълма, да ви кажа някои неща.
Преди десетина години пуснахме една почтена реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма - беше слязъл до мола да пие една бира в жегата.
Веднага откакто излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосваха нас, създателите. Възмутително било, поругаване сатанинско.
Тия дни чета всевъзможни възгласи по отношение на този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чието дуло съм израсъл. От " оставете историята на мира “ до " той е нашият Исус “ (Рио де Жанейро, майна).
Някои псевдо-патриоти от междутепетен тип даже обявиха, че този монумент изобразявал съветския избавител от турското ни иго. Доста плиткоумно, тъй като солдатът е в униформа на руската Червена войска, а изпод даже си написа, но кой ли ти чете…
Надига се и пловдивският еснафлък (роден, благ, обичан от мен) и споделя " абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното сега? “.
Изпуснали сме момента, това е правилно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички знаци, които руската власт и нейните български прислужници бяха сложили на челата ни. Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички публични здания незабавно след рухването на нацисткия режим.
Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от предишното. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Моча и всички останали сходни знаци ние бяхме жигосани, като същински плебеи.
И, майна, в случай че не осъзнавате това значи към момента сте такива ", приключва поста си Бимбалов.
Сега Радослава Бимбалов е рекламист, писател и политически коментатор. Издава първия си разказ на 25 години. " Аз, фанатика “ (изд. " Хермес “, 1998) е посрещнат с интерес от читателите и макар че продължава да написа публикации за редица медии и да разгласява разкази в общи сборници, в идващите 23 години създателят взема решение да не издава независима книга. По негови думи – тъй като не е подготвен, би трябвало занапред да опознава хората и да се учи да написа.
През 2022-ра излиза неговият алманах с разкази " Млък “ (изд. " Сиела “, 2022), който попада в номинациите за премиите " Перото “ и " Хеликон “ и печели влиятелното трето място в състезанието " Национална литературна премия " Йордан Радичков “
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ